4 дек. 2019 г., 14:36

На жената ретро

1.1K 6 20

Чернобелите кадри на минал живот,

позабравен, за някой и смешен,

прожектираш ти с думи и с много любов,

за да стигнат до всички по спешност.

 

Да научат, че има и отговор "Не!",

забраняващ разкоша безумен.

И у всеки да светне, за малко поне,

съвестта на човека разумен.

 

Не с колата и с вилата в двора с басейн

да се пъчат големите-малки,

а със щедра ръка и със срам съживен

да дадат и на бедния залък.

 

И да знаят - якичката бяла за вас

се равнява на кюлче от злато.

И да помнят - от строгия вечерен час

с непорочност и днес сте богати.

 

Нереален и смешен изглежда света,

остаряващ с добрите ви баби.

Беше цветен за тях. Избелял е цвета

и от бързеят "Време" ограбен.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 🌞🎈🌞
  • Прекрасно !
  • Юри, стихотворението и за мен е много скъпо, а ти ме зарадва с това, че точно него коментираш. Благодаря за милите думи от името и на двете ни! ☀️
  • Не знам как съм пропуснал тази прекрасна творба, Мария! И то вдъхновена от нашата Иржи!
    Поздравявам ви и двете!
  • Толкова радост ми носят думите ви! Благодаря ви, а ако наистина написаното от мен и Иржи има магичен ефект, то нека ви поръси, Роси и Доче, с вълшебно вдъхновение! ❤️

Аз съм ретро жена... 🇧🇬

04.12.2019
Аз съм ретро жена....
Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
И в деня и нощта, току нещо се върне...
Не живея само с тях- нали ще съм смешна! ...
1.8K 7 30

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...