На жената ретро
Чернобелите кадри на минал живот,
позабравен, за някой и смешен,
прожектираш ти с думи и с много любов,
за да стигнат до всички по спешност.
Да научат, че има и отговор "Не!",
забраняващ разкоша безумен.
И у всеки да светне, за малко поне,
съвестта на човека разумен.
Не с колата и с вилата в двора с басейн
да се пъчат големите-малки,
а със щедра ръка и със срам съживен
да дадат и на бедния залък.
И да знаят - якичката бяла за вас
се равнява на кюлче от злато.
И да помнят - от строгия вечерен час
с непорочност и днес сте богати.
Нереален и смешен изглежда света,
остаряващ с добрите ви баби.
Беше цветен за тях. Избелял е цвета
и от бързеят "Време" ограбен.
© Мария Панайотова All rights reserved.
