4.12.2019 г., 14:36

На жената ретро

1.1K 6 20

Чернобелите кадри на минал живот,

позабравен, за някой и смешен,

прожектираш ти с думи и с много любов,

за да стигнат до всички по спешност.

 

Да научат, че има и отговор "Не!",

забраняващ разкоша безумен.

И у всеки да светне, за малко поне,

съвестта на човека разумен.

 

Не с колата и с вилата в двора с басейн

да се пъчат големите-малки,

а със щедра ръка и със срам съживен

да дадат и на бедния залък.

 

И да знаят - якичката бяла за вас

се равнява на кюлче от злато.

И да помнят - от строгия вечерен час

с непорочност и днес сте богати.

 

Нереален и смешен изглежда света,

остаряващ с добрите ви баби.

Беше цветен за тях. Избелял е цвета

и от бързеят "Време" ограбен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 🌞🎈🌞
  • Прекрасно !
  • Юри, стихотворението и за мен е много скъпо, а ти ме зарадва с това, че точно него коментираш. Благодаря за милите думи от името и на двете ни! ☀️
  • Не знам как съм пропуснал тази прекрасна творба, Мария! И то вдъхновена от нашата Иржи!
    Поздравявам ви и двете!
  • Толкова радост ми носят думите ви! Благодаря ви, а ако наистина написаното от мен и Иржи има магичен ефект, то нека ви поръси, Роси и Доче, с вълшебно вдъхновение! ❤️

Аз съм ретро жена...

04.12.2019
Аз съм ретро жена....
Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
И в деня и нощта, току нещо се върне...
Не живея само с тях- нали ще съм смешна! ...
1.8K 7 30

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...