4.12.2019 г., 14:36

На жената ретро

1.1K 6 20

Чернобелите кадри на минал живот,

позабравен, за някой и смешен,

прожектираш ти с думи и с много любов,

за да стигнат до всички по спешност.

 

Да научат, че има и отговор "Не!",

забраняващ разкоша безумен.

И у всеки да светне, за малко поне,

съвестта на човека разумен.

 

Не с колата и с вилата в двора с басейн

да се пъчат големите-малки,

а със щедра ръка и със срам съживен

да дадат и на бедния залък.

 

И да знаят - якичката бяла за вас

се равнява на кюлче от злато.

И да помнят - от строгия вечерен час

с непорочност и днес сте богати.

 

Нереален и смешен изглежда света,

остаряващ с добрите ви баби.

Беше цветен за тях. Избелял е цвета

и от бързеят "Време" ограбен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 🌞🎈🌞
  • Прекрасно !
  • Юри, стихотворението и за мен е много скъпо, а ти ме зарадва с това, че точно него коментираш. Благодаря за милите думи от името и на двете ни! ☀️
  • Не знам как съм пропуснал тази прекрасна творба, Мария! И то вдъхновена от нашата Иржи!
    Поздравявам ви и двете!
  • Толкова радост ми носят думите ви! Благодаря ви, а ако наистина написаното от мен и Иржи има магичен ефект, то нека ви поръси, Роси и Доче, с вълшебно вдъхновение! ❤️

Аз съм ретро жена...

04.12.2019
Аз съм ретро жена....
Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
И в деня и нощта, току нещо се върне...
Не живея само с тях- нали ще съм смешна! ...
1.8K 7 30

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...