С нова сила, виждам, драска ръката моя,
на вчерашния ден захвърлила тя зноя.
Протегнала се е към светли небеса
и чака той, светът, от нея чудеса.
Няма вече стаи тъмни,
няма веч и спомен от тъга,
нито пък билата стръмни
мъчат тялото сега.
И стоя с четка в ръка
и на небето синьо аз творя.
С веселите, светли бои що днес рисувам,
на утрешния ден боите с тях аз ще римувам. ...