28.09.2008 г., 11:38

На Живота Радостта

670 0 0

С нова сила, виждам, драска ръката моя,
на вчерашния ден захвърлила тя зноя.
Протегнала се е към светли небеса
и чака той, светът, от нея чудеса.

Няма вече стаи тъмни,
няма веч и спомен от тъга,
нито пък билата стръмни
мъчат тялото сега.

И стоя с четка в ръка
и на небето синьо аз творя.
С веселите, светли бои що днес рисувам,
на утрешния ден боите с тях аз ще римувам.

И изписват се картини чудни,
с мисли изразени в тях,
с душевни думи вечно будни,
така небето пълни се със смях.

И слънцето огрява моите картини
и ето как се отразява светлостта.
Така топят се ледени лавини
и моята ръка рисува на живота радостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...