9 abr 2006, 10:37

на "Жоменка"

  Poesía
1.1K 0 3
В лятна вечер играем на "Жоменка".
Много деца тичат.
И отвсякъде се чуват сигнали,
майките ни ни викат по име.
И така намаляваме.
/И се правим, че не забелязваме./
Накрая оставаме трима
и решаваме да се прибираме.
А Петя ни моли:
- Не тръгвайте още,
само аз ще броя цяла вечер!
Но си тръгнахме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мн ми хареса!
  • Неизчерпаем си. Поздравления!
  • Оо, милата, съгласна е да брои и жуми само тя, но да не остава сама! Страхотно си го казал...Толкова е образно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...