Apr 9, 2006, 10:37 AM

на "Жоменка"

  Poetry
1.1K 0 3
В лятна вечер играем на "Жоменка".
Много деца тичат.
И отвсякъде се чуват сигнали,
майките ни ни викат по име.
И така намаляваме.
/И се правим, че не забелязваме./
Накрая оставаме трима
и решаваме да се прибираме.
А Петя ни моли:
- Не тръгвайте още,
само аз ще броя цяла вечер!
Но си тръгнахме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мн ми хареса!
  • Неизчерпаем си. Поздравления!
  • Оо, милата, съгласна е да брои и жуми само тя, но да не остава сама! Страхотно си го казал...Толкова е образно!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...