23 dic 2009, 22:57

На К. 

  Poesía » De amor
735 0 2

 

Много пъти съдбата при тебе ме води,

ала аз все извръщах глава.

По залез ме гонеха мойте неволи

и нямаше с кого да ги споделя.

Безброй нощи сънувах очите ти топли,

но пак пренебрегвах свойте мечти

и бягах далече от своите вопли,

и търсех утеха във чужди очи.

Не намерих любов - там беше пусто,

в пустиня безкрайна аз търсех вода.

Подирих теб, но бе късно:

с свойта жива вода напоил бе ти друга жена...

© Надежда Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??