На К.
Много пъти съдбата при тебе ме води,
ала аз все извръщах глава.
По залез ме гонеха мойте неволи
и нямаше с кого да ги споделя.
Безброй нощи сънувах очите ти топли,
но пак пренебрегвах свойте мечти
и бягах далече от своите вопли,
и търсех утеха във чужди очи.
Не намерих любов - там беше пусто,
в пустиня безкрайна аз търсех вода.
Подирих теб, но бе късно:
с свойта жива вода напоил бе ти друга жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кръстева Всички права запазени
