На К.

23.12.2009 г., 22:57 ч.

Поезия » Любовна

721 0 2

Много пъти съдбата при тебе ме води,

ала аз все извръщах глава.

По залез ме гонеха мойте неволи

и нямаше с кого да ги споделя.

Безброй нощи сънувах очите ти топли,

но пак пренебрегвах свойте мечти

и бягах далече от своите вопли,

и търсех утеха във чужди очи.

Не намерих любов - там беше пусто,

в пустиня безкрайна аз търсех вода.

Подирих теб, но бе късно:

с свойта жива вода напоил бе ти друга жена...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

cucinka (Цвети Харизанова)

2015-04-08T12:38:34+03:00

"Подирих теб, но бе късно:
с свойта жива вода напоил бе ти друга жена..."

И мене от това ме е страх..
Vergina (Вергина Матева)

2010-07-25T13:07:32+03:00

Разтреперва ме всеки път! Много въздействащо!