Много пъти съдбата при тебе ме води,
ала аз все извръщах глава.
По залез ме гонеха мойте неволи
и нямаше с кого да ги споделя.
Безброй нощи сънувах очите ти топли,
но пак пренебрегвах свойте мечти
и бягах далече от своите вопли,
и търсех утеха във чужди очи.
Не намерих любов - там беше пусто,
в пустиня безкрайна аз търсех вода.
Подирих теб, но бе късно:
с свойта жива вода напоил бе ти друга жена...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
