5 sept 2010, 20:18

На какво учат децата

  Poesía » Civil
1.3K 0 13

На какво учат децата

 

Започват отрока от малък

да учат го, как да живее,

по-точно - как става се жалък,

безмозъчен, слаб, безидеен!

 

През първите седем години

го гонят (послушен да бъде)

и сякаш по его причини

не дават му сам да отсъди!

 

В училище, както и вкъщи,

последват командите много,

но курсът един е и същи

и искат придържане строго:

 

„Мълчи! Изпълни! Да кротуваш!

Със възрастен няма да спориш!

Река ли ти - НЕ критикуваш,

па камо ли с мен да се бориш!”

 

Когато навърши шестнайсет,

е пълен с желание, сили,

но тук го възпират със: „Трай си!

Току виж те нейде пребили!”

 

А няколко сродни съвета,

убиват мерака голям

и сетне в живота си крета

без воля, без мисъл, без плам!

 

До там ли да стигне бе планът

на онзи „добър възпитател”

подобен на него да стане:

безсилен, безличен, изпатил?!

 

           *         *         *

 

Защо е това обичайно

и правилно всеки го счита?

Не дóйде ли времето крайно,

когато човек да попита (?):

 

„Допуснах ли някъде грешка?

Гласях го за дамата бяла,

а станал е черната пешка

пред топа (далеч от търкала)!”

 

СВЕТЪТ НИ изисква детето

да бъде смирено, прилично,

че вън от приетото гето

започва да мисли различно!

 

Пък мислещ човек не мирува,

не спи, не мълчи и разбира

защо му не дават да чува

за Ленън , Висоцки, Индира!

 

Защо му натискат главата,

когато за въздух изплува!

Защо му затварят устата

и карат го все да пасува!

 

Защо, без да иска, баща му

го хвърли във бездна душевна!

Защо след изказване прямо

стартира кампания гневна!

 

Защо новините стресират!

Кои дирижират парада!

Защо се войните не спират!

Защо ни планетата страда!...

 

        *          *         *

 

... Та мислещи шест милиарда

дали ще търпят си чатала,

дали ще свалят си те гарда

пред алчната властваща хала?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се винаги, когато прочета нещо, показващо ми, че не съм сама...Поздрави!
  • Поздрави за сериозната гражданска позиция!
    И като стихотворна форма добре си го докарал.
    Ако приемаш съвети, ще ти предложа да се постараеш да слагаш притежателните местоимения на мястото им.
    Поздрави от мен! и ще продължавам да те чета
  • Отлично казано и като съдържание, и като стил!
  • Много хубаво и мъдро стихо, поредното доказателството, че си струва да се пишат и четат произведения с повече от четири четиристишия.
  • Поздравления за голямото "Защо?"
    Щом има мислещи млади хора, като автора, има надежда...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...