На какво учат децата
На какво учат децата
Започват отрока от малък
да учат го, как да живее,
по-точно - как става се жалък,
безмозъчен, слаб, безидеен!
През първите седем години
го гонят (послушен да бъде)
и сякаш по его причини
не дават му сам да отсъди!
В училище, както и вкъщи,
последват командите много,
но курсът един е и същи
и искат придържане строго:
„Мълчи! Изпълни! Да кротуваш!
Със възрастен няма да спориш!
Река ли ти - НЕ критикуваш,
па камо ли с мен да се бориш!”
Когато навърши шестнайсет,
е пълен с желание, сили,
но тук го възпират със: „Трай си!
Току виж те нейде пребили!”
А няколко сродни съвета,
убиват мерака голям
и сетне в живота си крета
без воля, без мисъл, без плам!
До там ли да стигне бе планът
на онзи „добър възпитател”
подобен на него да стане:
безсилен, безличен, изпатил?!
* * *
Защо е това обичайно
и правилно всеки го счита?
Не дóйде ли времето крайно,
когато човек да попита (?):
„Допуснах ли някъде грешка?
Гласях го за дамата бяла,
а станал е черната пешка
пред топа (далеч от търкала)!”
СВЕТЪТ НИ изисква детето
да бъде смирено, прилично,
че вън от приетото гето
започва да мисли различно!
Пък мислещ човек не мирува,
не спи, не мълчи и разбира
защо му не дават да чува
за Ленън , Висоцки, Индира!
Защо му натискат главата,
когато за въздух изплува!
Защо му затварят устата
и карат го все да пасува!
Защо, без да иска, баща му
го хвърли във бездна душевна!
Защо след изказване прямо
стартира кампания гневна!
Защо новините стресират!
Кои дирижират парада!
Защо се войните не спират!
Защо ни планетата страда!...
* * *
... Та мислещи шест милиарда
дали ще търпят си чатала,
дали ще свалят си те гарда
пред алчната властваща хала?!
© Марин Цанков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Радвам се винаги, когато прочета нещо, показващо ми, че не съм сама...Поздрави!
-
Поздрави за сериозната гражданска позиция!
И като стихотворна форма добре си го докарал.
Ако приемаш съвети, ще ти предложа да се постараеш да слагаш притежателните местоимения на мястото им.
Поздрави от мен! и ще продължавам да те чета
-
Отлично казано и като съдържание, и като стил!
-
Много хубаво и мъдро стихо, поредното доказателството, че си струва да се пишат и четат произведения с повече от четири четиристишия.
-
Поздравления за голямото "Защо?"
Щом има мислещи млади хора, като автора, има надежда... -
Пророка Халил Джубран за възпитанието на децата
Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им,
но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното,
в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях,
но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
-
Страхотен стих
-
Тъжно...
-
!!!Много ми хареса, и върху което си заслужава човек да се замисли!!! Сега, в това тежко време е трудно да се възпитават децата, време в което семейството прави всичко възможно за собственото си оцеляване!!! В училище, ако учителят не е строг децата му се качват на главата, трудно е да ги предразположи, да ги мотивира!!! Децата са чисти, искренни създания, трябва много умело да се подхожда, преди всичко да не се накърнят душевно!!!
-
Радвам се, че прочетох!
Истина е, колкото и да не ни се иска!
Поздравления! -
Браво!
-
Браво!
-
За съжаление, ЩЕ...
Но стихът ти е перфектен и като сатира, и като изпълнение (поне за мен)!
Поздравления!
Дано повече "колеги" да го прочетат!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
