На какво учат децата
На какво учат децата
Започват отрока от малък
да учат го, как да живее,
по-точно - как става се жалък,
безмозъчен, слаб, безидеен!
През първите седем години
го гонят (послушен да бъде)
и сякаш по его причини
не дават му сам да отсъди!
В училище, както и вкъщи,
последват командите много,
но курсът един е и същи
и искат придържане строго:
„Мълчи! Изпълни! Да кротуваш!
Със възрастен няма да спориш!
Река ли ти - НЕ критикуваш,
па камо ли с мен да се бориш!”
Когато навърши шестнайсет,
е пълен с желание, сили,
но тук го възпират със: „Трай си!
Току виж те нейде пребили!”
А няколко сродни съвета,
убиват мерака голям
и сетне в живота си крета
без воля, без мисъл, без плам!
До там ли да стигне бе планът
на онзи „добър възпитател”
подобен на него да стане:
безсилен, безличен, изпатил?!
* * *
Защо е това обичайно
и правилно всеки го счита?
Не дóйде ли времето крайно,
когато човек да попита (?):
„Допуснах ли някъде грешка?
Гласях го за дамата бяла,
а станал е черната пешка
пред топа (далеч от търкала)!”
СВЕТЪТ НИ изисква детето
да бъде смирено, прилично,
че вън от приетото гето
започва да мисли различно!
Пък мислещ човек не мирува,
не спи, не мълчи и разбира
защо му не дават да чува
за Ленън , Висоцки, Индира!
Защо му натискат главата,
когато за въздух изплува!
Защо му затварят устата
и карат го все да пасува!
Защо, без да иска, баща му
го хвърли във бездна душевна!
Защо след изказване прямо
стартира кампания гневна!
Защо новините стресират!
Кои дирижират парада!
Защо се войните не спират!
Защо ни планетата страда!...
* * *
... Та мислещи шест милиарда
дали ще търпят си чатала,
дали ще свалят си те гарда
пред алчната властваща хала?!
© Марин Цанков All rights reserved.
