На Калина Ковачева
Мъглата днес е вълча,
видях я с Калина.
Провидих влагата,
вкуса й преди дъжд.
Ще трябва да побързам
в интимност под чадъра,
да крача с крачките на мъж.
Ще стигна, щом съм тука,
върви ми по водата,
макар по скулите ми да тече.
Безкрайно лично е -
стихът е взиране
и капчиците стават на море.
Да не забравя, каза К.
Какво? - Не помня.
Кесонна болест ли е
или друг синдром.
Тъгата е мечта и спомен.
Ще я последвам сляпо
към новия си дом.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
