19.02.2020 г., 8:31 ч.

На Калина Ковачева 

  Поезия » Философска
495 0 1

Мъглата днес е вълча,

видях я с Калина.

Провидих влагата,

вкуса й преди дъжд.

Ще трябва да побързам

в интимност под чадъра,

да крача с крачките на мъж.

Ще стигна, щом съм тука,

върви ми по водата,

макар по скулите ми да тече.

Безкрайно лично е -

стихът е взиране

и капчиците стават на море.

Да не забравя, каза К.

Какво? - Не помня.

Кесонна болест ли е

или друг синдром.

Тъгата е мечта и спомен.

Ще я последвам сляпо

към новия си дом.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??