На Калина Ковачева
Мъглата днес е вълча,
видях я с Калина.
Провидих влагата,
вкуса й преди дъжд.
Ще трябва да побързам
в интимност под чадъра,
да крача с крачките на мъж.
Ще стигна, щом съм тука,
върви ми по водата,
макар по скулите ми да тече.
Безкрайно лично е -
стихът е взиране
и капчиците стават на море.
Да не забравя, каза К.
Какво? - Не помня.
Кесонна болест ли е
или друг синдром.
Тъгата е мечта и спомен.
Ще я последвам сляпо
към новия си дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
