Мъглата днес е вълча,
видях я с Калина.
Провидих влагата,
вкуса й преди дъжд.
Ще трябва да побързам
в интимност под чадъра,
да крача с крачките на мъж.
Ще стигна, щом съм тука,
върви ми по водата,
макар по скулите ми да тече.
Безкрайно лично е -
стихът е взиране
и капчиците стават на море.
Да не забравя, каза К.
Какво? - Не помня.
Кесонна болест ли е
или друг синдром.
Тъгата е мечта и спомен.
Ще я последвам сляпо
към новия си дом.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
