dodic (Деян Димитров) dodic (Деян Димитров)
9 266
19 sept 2008, 13:13

На камък

  Poesía
1.6K 0 22
 

След още миг - ще се разстрелям

с куршумите на твоето мълчание,

май сам насочих револвера

с прибързаните си, любовни обещания.

Май раничко от теб поисках

със мен да бъдеш - дългосрочна,

но тъй съм аз - усещания, мисли,

изстрелвам на момента, точно.

 

 

А ти си вкиснала... от глътки,

мълчиш и в чашата се давиш,

във чашата си с руска водка

и мен, и себе си затваряш.

И думите гасиш в цигара,

във тежкото нa своя поглед.

А аз...? С кого ли разговарям?

Със себе си? С тютюнев облак?

 

 

След още миг - ще се разстрелям

с куршумите на твоето мълчание.

Не ми звъни, когато изтрезнееш!

Оттеглям всичките си обещания!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Лапето (Диана Станева)
    Лапето (Диана Станева)
    Много е хубаво поздравления харесва ми как пишеш успяваш да докоснеш човек с написаното!
  • luda_himi4ka (Латифа)
    luda_himi4ka (Латифа)
    успяваш да ми докоснеш душата с всяка дума.....и определено настръхвам докато те чета...ТОВА Е!!!!
  • fraulia (Васка Мадарова)
    fraulia (Васка Мадарова)
    Честно казано този стих май ми е любимият от твоите...толкова силно ме впечатли!Постоянно си го препрочитам...и не намирам думи, с които да изразя възхищението си!
    Една огромна прегръдка от мен
  • milanoff (Ми Ки)
    milanoff (Ми Ки)
    Ех Ина! Нали ми знаеш лирическия колко е див
    Но тук веждам по диви ...вълци и вълчици!
    и ще се старая)
    Ина
  • milanoff (Ми Ки)
    milanoff (Ми Ки)
    Деяне,
    абе тук всички ли сте такива, джверове!
    Страхотен стих брат.
    Май няма да мога да ви смогна, да ви влезна в тон.

    В тунела на затвора: “Откровение"

    На Деян

    В тунела на затвора: “Откровение”,
    стоя, извити са ръцете на детето,
    но вече нямам никакво съмнение,
    не - не ми тупти за теб сърцето.

    Потънал в дим, лъжи и мелодрами,
    омръзнал бих и на Наоми Кембъл,
    и затова, събличам си пижамата,
    напускам те, отивам си от тебе.

    Може би някога, ще преосмислим,
    несресаните мисли, кадилака,
    и после, ако почнем пак на чисто,
    да та посрещна, и целуна бяла в мрака.

    Милчо КИРИЛОВ

    20.09.2008 ЕЕТ 20:18, София, Хемус.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0