19 сент. 2008 г., 13:13

На камък

1.6K 0 22
 

След още миг - ще се разстрелям

с куршумите на твоето мълчание,

май сам насочих револвера

с прибързаните си, любовни обещания.

Май раничко от теб поисках

със мен да бъдеш - дългосрочна,

но тъй съм аз - усещания, мисли,

изстрелвам на момента, точно.

 

 

А ти си вкиснала... от глътки,

мълчиш и в чашата се давиш,

във чашата си с руска водка

и мен, и себе си затваряш.

И думите гасиш в цигара,

във тежкото нa своя поглед.

А аз...? С кого ли разговарям?

Със себе си? С тютюнев облак?

 

 

След още миг - ще се разстрелям

с куршумите на твоето мълчание.

Не ми звъни, когато изтрезнееш!

Оттеглям всичките си обещания!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво поздравления харесва ми как пишеш успяваш да докоснеш човек с написаното!
  • успяваш да ми докоснеш душата с всяка дума.....и определено настръхвам докато те чета...ТОВА Е!!!!
  • Честно казано този стих май ми е любимият от твоите...толкова силно ме впечатли!Постоянно си го препрочитам...и не намирам думи, с които да изразя възхищението си!
    Една огромна прегръдка от мен
  • Ех Ина! Нали ми знаеш лирическия колко е див
    Но тук веждам по диви ...вълци и вълчици!
    и ще се старая)
    Ина
  • Деяне,
    абе тук всички ли сте такива, джверове!
    Страхотен стих брат.
    Май няма да мога да ви смогна, да ви влезна в тон.

    В тунела на затвора: “Откровение"

    На Деян

    В тунела на затвора: “Откровение”,
    стоя, извити са ръцете на детето,
    но вече нямам никакво съмнение,
    не - не ми тупти за теб сърцето.

    Потънал в дим, лъжи и мелодрами,
    омръзнал бих и на Наоми Кембъл,
    и затова, събличам си пижамата,
    напускам те, отивам си от тебе.

    Може би някога, ще преосмислим,
    несресаните мисли, кадилака,
    и после, ако почнем пак на чисто,
    да та посрещна, и целуна бяла в мрака.

    Милчо КИРИЛОВ

    20.09.2008 ЕЕТ 20:18, София, Хемус.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...