На камък
След още миг - ще се разстрелям
с куршумите на твоето мълчание,
май сам насочих револвера
с прибързаните си, любовни обещания.
Май раничко от теб поисках
със мен да бъдеш - дългосрочна,
но тъй съм аз - усещания, мисли,
изстрелвам на момента, точно.
А ти си вкиснала... от глътки,
мълчиш и в чашата се давиш,
във чашата си с руска водка
и мен, и себе си затваряш.
И думите гасиш в цигара,
във тежкото нa своя поглед.
А аз...? С кого ли разговарям?
Със себе си? С тютюнев облак?
След още миг - ще се разстрелям
с куршумите на твоето мълчание.
Не ми звъни, когато изтрезнееш!
Оттеглям всичките си обещания!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
