На капки се изтече от очите ми.
Отиде си в агония след лятото.
Салкъмите окапаха в сърцето ми
с последните листа на ятото.
Защото от очакване се прималява,
мечтаното остава неизживяно...
Небето сиво безконечно се смалява,
а шумата мирише на загнило.
Накъсах ги, броейки в тишината
листата на поредното очакване.
Дочаках се в очите със сълзата,
изтичаща след нямото безсилие. ...