на капки
На капки се изтече от очите ми.
Отиде си в агония след лятото.
Салкъмите окапаха в сърцето ми
с последните листа на ятото.
Защото от очакване се прималява,
мечтаното остава неизживяно...
Небето сиво безконечно се смалява,
а шумата мирише на загнило.
Накъсах ги, броейки в тишината
листата на поредното очакване.
Дочаках се в очите със сълзата,
изтичаща след нямото безсилие.
И оголяват клони от жадуване,
мъглеят тъжни и бездумни мисли.
И лятото ми, недочакало обичане,
на капки се изтича от очите ми.
Отиде си в агония след лятото.
Салкъмите окапаха в сърцето ми
с последните листа на ятото.
Защото от очакване се прималява,
мечтаното остава неизживяно...
Небето сиво безконечно се смалява,
а шумата мирише на загнило.
Накъсах ги, броейки в тишината
листата на поредното очакване.
Дочаках се в очите със сълзата,
изтичаща след нямото безсилие.
И оголяват клони от жадуване,
мъглеят тъжни и бездумни мисли.
И лятото ми, недочакало обичане,
на капки се изтича от очите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
