30 mar 2010, 8:46

На капки дъждовни се рони денят 

  Poesía
563 0 8

Днес на капки дъждовни се рони денят.
По игличените поля сее жажда за пролет.
Този дъжд ми напомня, че аз съм жена,
а денят че е чуден за цветния полет.
Даже сиво небето, за мен то блести
и рисува в дланта ми кръгчета обич,
като пръстени за моите пръсти
впити в твоите със копнежите топли.
Изправям глава, за да отмия страха,
че илюзия с песен е много красива,
но ако утре се събуди без тебе деня,
колко жадна ще вие земята ми дивна.
Как под стрехи мълчания да те скрия?
Като иде ми с гръм да извикам в стихия,
че си моята обич и нежност, и сила,
ала твоето име, даже в сън да не шепна.
А навалят цветчета и брезови клонки
ми нашепват, че любовта скрита във миг
ще ме топли със твоите устни и длани,
даже теб да те няма до мен или тук...
 28.03.2010

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тя е в теб и ще те топли!
    А колко красиви стихове ще напише!!!
    Прегръдка, Женичка!
  • "Този дъжд ми напомня, че аз съм жена,
    а денят че е чуден за цветния полет."
    Прекрасно е!!!
  • Красив стих! Поздрав!
  • Като иде ми с гръм да извикам в стихия,
    че си моята обич и нежност, и сила,...

    Щастливец е той!
  • "Този дъжд ми напомня, че аз съм жена,
    а денят че е чуден за цветния полет."

    !!!
    Лети!
  • Голяма красота! Голямо чувство! Хареса ми много!!!
  • Прекрасен цветен полет.Без страх...ПОЗДРАВИ И ТОПЛИНКА!!!
  • Като иде ми с гръм да извикам в стихия,
    Това е любов!Поздрав!
Propuestas
: ??:??