На капки дъждовни се рони денят
Днес на капки дъждовни се рони денят.
По игличените поля сее жажда за пролет.
Този дъжд ми напомня, че аз съм жена,
а денят че е чуден за цветния полет.
Даже сиво небето, за мен то блести
и рисува в дланта ми кръгчета обич,
като пръстени за моите пръсти
впити в твоите със копнежите топли.
Изправям глава, за да отмия страха,
че илюзия с песен е много красива,
но ако утре се събуди без тебе деня,
колко жадна ще вие земята ми дивна.
Как под стрехи мълчания да те скрия?
Като иде ми с гръм да извикам в стихия,
че си моята обич и нежност, и сила,
ала твоето име, даже в сън да не шепна.
А навалят цветчета и брезови клонки
ми нашепват, че любовта скрита във миг
ще ме топли със твоите устни и длани,
даже теб да те няма до мен или тук...
28.03.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
