8 feb 2017, 8:36

На Катина

741 1 0

Нереална си и истинска, и земна!

Звездите в косите ти блестят,

усмивката ти гали ме с лъчите си,

ръцете ти докосвам в опит времето да спра

и цялата изпълваш ме с възхищение!

 

А токова далечна си и толкова недостижима!

Да те имам – невъзможно е!

Да те чакам – безнадеждно е!

Да го искам – грешно е!

Объркан съм, на пътя си се спрях!

Любов ли туй е или повика на тленна плът?!

 

И още колко?!

Още колко скръб, сълзи и болка,

и съсипани съдби човешки

ще оставя подир мене в своя земен път?!

А всяка фибра в мен крещи, че иска те!

 

Но стига ми и туй,

душата си в стих да въплътя,

опора да ти бъде в безнадежден миг,

в творческия порив – вдъхновение,

и огнище топло в студени дни!

 

А плътта ми щом на пръст духът обърне

в безброй искри сърцето си ще пръсна,

да опалят всяка Божа твар и стрък,

любовта ми дните ти да озарява

дори и в най-затънтения земен кът!

 

Така света ще омагьосам,

навсякъде и винаги да бъда с теб!

С пръстите на повея косите ти да галя,

с лъчите на зората ще рисувам нежния ти лик,

с потока жадно устните ти да целувам

и пред теб пътека лунна ще поставя

да те води в трудния ти жизнен път!

 

А решиш ли някой ден да ми откликнеш,

вземи ме целия в сърцето си!

Милиард слънца в душата ти ще грейнат,

двата си полюса скрепиш ли в свещен съюз!

Щом в тебе лумне този огън свят,

не губи и миг за себе си да ме задържаш!

 

Сподели ме целия с другите

и раздай ме на света и хората!

Защото аз любов съм,

и всичко съм на този свят, момиче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

27. 01. 2017 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...