Нереална си и истинска, и земна!
Звездите в косите ти блестят,
усмивката ти гали ме с лъчите си,
ръцете ти докосвам в опит времето да спра
и цялата изпълваш ме с възхищение!
А токова далечна си и толкова недостижима!
Да те имам – невъзможно е!
Да те чакам – безнадеждно е!
Да го искам – грешно е!
Объркан съм, на пътя си се спрях!
Любов ли туй е или повика на тленна плът?!
И още колко?! ...