8.02.2017 г., 8:36

На Катина

744 1 0

Нереална си и истинска, и земна!

Звездите в косите ти блестят,

усмивката ти гали ме с лъчите си,

ръцете ти докосвам в опит времето да спра

и цялата изпълваш ме с възхищение!

 

А токова далечна си и толкова недостижима!

Да те имам – невъзможно е!

Да те чакам – безнадеждно е!

Да го искам – грешно е!

Объркан съм, на пътя си се спрях!

Любов ли туй е или повика на тленна плът?!

 

И още колко?!

Още колко скръб, сълзи и болка,

и съсипани съдби човешки

ще оставя подир мене в своя земен път?!

А всяка фибра в мен крещи, че иска те!

 

Но стига ми и туй,

душата си в стих да въплътя,

опора да ти бъде в безнадежден миг,

в творческия порив – вдъхновение,

и огнище топло в студени дни!

 

А плътта ми щом на пръст духът обърне

в безброй искри сърцето си ще пръсна,

да опалят всяка Божа твар и стрък,

любовта ми дните ти да озарява

дори и в най-затънтения земен кът!

 

Така света ще омагьосам,

навсякъде и винаги да бъда с теб!

С пръстите на повея косите ти да галя,

с лъчите на зората ще рисувам нежния ти лик,

с потока жадно устните ти да целувам

и пред теб пътека лунна ще поставя

да те води в трудния ти жизнен път!

 

А решиш ли някой ден да ми откликнеш,

вземи ме целия в сърцето си!

Милиард слънца в душата ти ще грейнат,

двата си полюса скрепиш ли в свещен съюз!

Щом в тебе лумне този огън свят,

не губи и миг за себе си да ме задържаш!

 

Сподели ме целия с другите

и раздай ме на света и хората!

Защото аз любов съм,

и всичко съм на този свят, момиче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Всички права запазени

27. 01. 2017 г.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...