Мракът бавно попива в кожата ми,
като отрова силна прояжда тъканите ми.
Какво стана, какво сторих,
нима тази болка тъй жестока
по този начин аз заслужих.
Очите ми шарят във всички посоки,
срещат се с други отчуждени от болки,
а моите тъй силни са, тъй яростни,
че мракът бавно попива в кожата ми,
като отрова силна прояжда тъканите ми.
Да ме пречупят не успяха,
да ме послушат не пожелаха, ...