16.04.2010 г., 20:55

На кладата

984 0 0

 

Мракът бавно попива в кожата ми,

като отрова силна прояжда тъканите ми.

Какво стана, какво сторих,

нима тази болка тъй жестока

по този начин аз заслужих.

 

Очите ми шарят във всички посоки,

срещат се с други отчуждени от болки,

а моите тъй силни са, тъй яростни,

че мракът бавно попива в кожата ми,

като отрова силна прояжда тъканите ми.

 

Да ме пречупят не успяха,

да  ме послушат не пожелаха,

 

а словата ми, тъй пламенни, тъй искрени,

с любов изпълнени изричах, в молби се вричах

да спася един народ, един народ, впил погледа си в мен,

поглед, гледащ огъня, изгарящ ме, във плен

изгарящ тялото ми нежно, тялото ми тъй човешко.

 

Безсилна съм сега, словата ми от глухите се слушат,

живота си аз давам, дано пък някой се заслуша.

Някой като мен хем луд, хем свят.

Някой като мен и човек и не пък чак, защото

за един народ аз дадох си словата,

за един народ, изгарящ ми душата.

 

Ето ме тук и сега в центъра на пожара.

Обиколена от хора, от хора без вяра.

На кладата стоя, викам и се моля.

Нека тялото ми тук изтлее,

но, моля те, нека душата ми поне изгрее.

За един народ аз дадох си словата.

За един народ аз дадох си душата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Пикчу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...