16.04.2010 г., 20:55

На кладата

986 0 0

 

Мракът бавно попива в кожата ми,

като отрова силна прояжда тъканите ми.

Какво стана, какво сторих,

нима тази болка тъй жестока

по този начин аз заслужих.

 

Очите ми шарят във всички посоки,

срещат се с други отчуждени от болки,

а моите тъй силни са, тъй яростни,

че мракът бавно попива в кожата ми,

като отрова силна прояжда тъканите ми.

 

Да ме пречупят не успяха,

да  ме послушат не пожелаха,

 

а словата ми, тъй пламенни, тъй искрени,

с любов изпълнени изричах, в молби се вричах

да спася един народ, един народ, впил погледа си в мен,

поглед, гледащ огъня, изгарящ ме, във плен

изгарящ тялото ми нежно, тялото ми тъй човешко.

 

Безсилна съм сега, словата ми от глухите се слушат,

живота си аз давам, дано пък някой се заслуша.

Някой като мен хем луд, хем свят.

Някой като мен и човек и не пък чак, защото

за един народ аз дадох си словата,

за един народ, изгарящ ми душата.

 

Ето ме тук и сега в центъра на пожара.

Обиколена от хора, от хора без вяра.

На кладата стоя, викам и се моля.

Нека тялото ми тук изтлее,

но, моля те, нека душата ми поне изгрее.

За един народ аз дадох си словата.

За един народ аз дадох си душата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Пикчу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...