24 feb 2024, 12:11

На коляно

414 2 0

Напоследък ме наболяват костите, 
и върти ме колянната става. 
Отговарям все по-просто. 
Рядко питам. И се смълчавам.
Вече не меря по час кръвното, 
оперираха ми горчивото.

Сладостта на живота ми се е сбъднала, 
противно на диабетните му причини. 
И отскоро се върна пулса ми - 
онзи, дето след опрощение, 
във човека размеква чувствата, 
и блажено му се живее... 
А сърцето ми се вълнува. 
Боже, как се вълнува са́мо! 
Като сякаш, че в блян сънуван, 
се събуждам до твойто рамо. 
Ти си моя любима истина, 
на повярвано помечтание. 
Бог такава те е измислил, 
и за мене си обожание! 
Но понеже старея (бавно), 
а ти на душата ми стана хапче, 
ще коленича пред тебе явно, 
за последната наша крачка... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов
23.02.2024


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...