24.02.2024 г., 12:11

На коляно

417 2 0

Напоследък ме наболяват костите, 
и върти ме колянната става. 
Отговарям все по-просто. 
Рядко питам. И се смълчавам.
Вече не меря по час кръвното, 
оперираха ми горчивото.

Сладостта на живота ми се е сбъднала, 
противно на диабетните му причини. 
И отскоро се върна пулса ми - 
онзи, дето след опрощение, 
във човека размеква чувствата, 
и блажено му се живее... 
А сърцето ми се вълнува. 
Боже, как се вълнува са́мо! 
Като сякаш, че в блян сънуван, 
се събуждам до твойто рамо. 
Ти си моя любима истина, 
на повярвано помечтание. 
Бог такава те е измислил, 
и за мене си обожание! 
Но понеже старея (бавно), 
а ти на душата ми стана хапче, 
ще коленича пред тебе явно, 
за последната наша крачка... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов
23.02.2024


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...