Напоследък ме наболяват костите,
и върти ме колянната става.
Отговарям все по-просто.
Рядко питам. И се смълчавам.
Вече не меря по час кръвното,
оперираха ми горчивото.
Сладостта на живота ми се е сбъднала,
противно на диабетните му причини.
И отскоро се върна пулса ми -
онзи, дето след опрощение,
във човека размеква чувствата,
и блажено му се живее...
А сърцето ми се вълнува.
Боже, как се вълнува са́мо!
Като сякаш, че в блян сънуван,
се събуждам до твойто рамо.
Ти си моя любима истина,
на повярвано помечтание.
Бог такава те е измислил,
и за мене си обожание!
Но понеже старея (бавно),
а ти на душата ми стана хапче,
ще коленича пред тебе явно,
за последната наша крачка...
©тихопат.
Данаил Антонов
23.02.2024
© Данаил Антонов Всички права запазени