Feb 24, 2024, 12:11 PM

На коляно

  Poetry » Love
411 2 0

Напоследък ме наболяват костите, 
и върти ме колянната става. 
Отговарям все по-просто. 
Рядко питам. И се смълчавам.
Вече не меря по час кръвното, 
оперираха ми горчивото.

Сладостта на живота ми се е сбъднала, 
противно на диабетните му причини. 
И отскоро се върна пулса ми - 
онзи, дето след опрощение, 
във човека размеква чувствата, 
и блажено му се живее... 
А сърцето ми се вълнува. 
Боже, как се вълнува са́мо! 
Като сякаш, че в блян сънуван, 
се събуждам до твойто рамо. 
Ти си моя любима истина, 
на повярвано помечтание. 
Бог такава те е измислил, 
и за мене си обожание! 
Но понеже старея (бавно), 
а ти на душата ми стана хапче, 
ще коленича пред тебе явно, 
за последната наша крачка... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов
23.02.2024


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...