На Левски

21 feb 2013, 18:49

Poesía » Civil

485 1 2

Вятърът стене в клоните голи,
сълзи преглъща черна земя -
майчица скръбна тихо се моли
за своя син с неспокойна душа.

Със какъв ли го пояс повива
и каква ли му песен изпя,
та виелица снежна и дива
на бесилката го залюля.

Залюля го на люлка зловеща
и отнесе го във вечността,
но остави любов Той гореща
и урока си за смелостта.

Вятър стене във клони потаен,
спи синът нейде в родна земя
и макар да е гробът незнаен,
цял народ скланя ниско глава!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yogimax (Василена Т)

2013-02-22T15:44:19+02:00

Поклон пред най- великия българин!
Харесах, поздрав!
exs_77 (Екатерина Спасова)

2013-02-21T20:44:35+02:00

!!! Страхотно стихотворение, макар и сама по себе си идеята да е написано за Левски е страхотна!