На Левски
Вятърът стене в клоните голи,
сълзи преглъща черна земя -
майчица скръбна тихо се моли
за своя син с неспокойна душа.
Със какъв ли го пояс повива
и каква ли му песен изпя,
та виелица снежна и дива
на бесилката го залюля.
Залюля го на люлка зловеща
и отнесе го във вечността,
но остави любов Той гореща
и урока си за смелостта.
Вятър стене във клони потаен,
спи синът нейде в родна земя
и макар да е гробът незнаен,
цял народ скланя ниско глава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
