Вятърът стене в клоните голи,
сълзи преглъща черна земя -
майчица скръбна тихо се моли
за своя син с неспокойна душа.
Със какъв ли го пояс повива
и каква ли му песен изпя,
та виелица снежна и дива
на бесилката го залюля.
Залюля го на люлка зловеща
и отнесе го във вечността,
но остави любов Той гореща
и урока си за смелостта.
Вятър стене във клони потаен,
спи синът нейде в родна земя
и макар да е гробът незнаен,
цял народ скланя ниско глава!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
