21 февр. 2013 г., 18:49

На Левски 

  Поэзия » Гражданская
484 1 2

Вятърът стене в клоните голи,
сълзи преглъща черна земя -
майчица скръбна тихо се моли
за своя син с неспокойна душа.

Със какъв ли го пояс повива
и каква ли му песен изпя,
та виелица снежна и дива
на бесилката го залюля.

Залюля го на люлка зловеща
и отнесе го във вечността,
но остави любов Той гореща
и урока си за смелостта.

Вятър стене във клони потаен,
спи синът нейде в родна земя
и макар да е гробът незнаен,
цял народ скланя ниско глава!



© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поклон пред най- великия българин!
    Харесах, поздрав!
  • !!! Страхотно стихотворение, макар и сама по себе си идеята да е написано за Левски е страхотна!
Предложения
: ??:??