23 ago 2008, 8:53

На лирическия герой

  Poesía » Civil
937 0 10
 

На лирическия герой

 

Ей, ало!  Ти, там! Оня, с чука

и с тъмносивия каскет.

Ела веднага бързо тука

и застани до мен. Отпред.

 

Със тая избеляла блуза,

с мазолестите си ръце

не ставаш повече за муза.

Това е вече демоде.

 

Какъв си кльощав! Охрани се.

Вратът ти да е като пън.

Във черни дрехи облечи се.

Движи се като в полусън.

 

Не се усмихвай, намръщи се!

Като че ли лимон ядеш.

Тълпата покрай теб потрисай

със вид на фараон зловещ.

 

Какъвто си ми як и жилав,  

от теб ще стане бодигард -

не някаква си там горила.

Днес бодигардите са арт!

 

Със черен джип пред мен ще движиш

и ще разчистваш моя път.

Ако настане катаклизъм,

щит ще ми бъде твоят гръб.

 

И ето те, богат и силен -

на времето си пак герой.

Чукът направо е обида -

бухалката е символ твой.

 

А аз ще бъда съвестта ти

през тоя обещаващ век. 

Във тези времена превратни,

най-трудно е

да си човек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...