23 ago 2008, 8:53

На лирическия герой

  Poesía » Civil
939 0 10
 

На лирическия герой

 

Ей, ало!  Ти, там! Оня, с чука

и с тъмносивия каскет.

Ела веднага бързо тука

и застани до мен. Отпред.

 

Със тая избеляла блуза,

с мазолестите си ръце

не ставаш повече за муза.

Това е вече демоде.

 

Какъв си кльощав! Охрани се.

Вратът ти да е като пън.

Във черни дрехи облечи се.

Движи се като в полусън.

 

Не се усмихвай, намръщи се!

Като че ли лимон ядеш.

Тълпата покрай теб потрисай

със вид на фараон зловещ.

 

Какъвто си ми як и жилав,  

от теб ще стане бодигард -

не някаква си там горила.

Днес бодигардите са арт!

 

Със черен джип пред мен ще движиш

и ще разчистваш моя път.

Ако настане катаклизъм,

щит ще ми бъде твоят гръб.

 

И ето те, богат и силен -

на времето си пак герой.

Чукът направо е обида -

бухалката е символ твой.

 

А аз ще бъда съвестта ти

през тоя обещаващ век. 

Във тези времена превратни,

най-трудно е

да си човек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...