На лирическия герой
На лирическия герой
Ей, ало! Ти, там! Оня, с чука
и с тъмносивия каскет.
Ела веднага бързо тука
и застани до мен. Отпред.
Със тая избеляла блуза,
с мазолестите си ръце
не ставаш повече за муза.
Това е вече демоде.
Какъв си кльощав! Охрани се.
Вратът ти да е като пън.
Във черни дрехи облечи се.
Движи се като в полусън.
Не се усмихвай, намръщи се!
Като че ли лимон ядеш.
Тълпата покрай теб потрисай
със вид на фараон зловещ.
Какъвто си ми як и жилав,
от теб ще стане бодигард -
не някаква си там горила.
Днес бодигардите са арт!
Със черен джип пред мен ще движиш
и ще разчистваш моя път.
Ако настане катаклизъм,
щит ще ми бъде твоят гръб.
И ето те, богат и силен -
на времето си пак герой.
Чукът направо е обида -
бухалката е символ твой.
А аз ще бъда съвестта ти
през тоя обещаващ век.
Във тези времена превратни,
най-трудно е
да си човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
