Aug 23, 2008, 8:53 AM

На лирическия герой 

  Poetry » Civilian
739 0 10
 

На лирическия герой

 

Ей, ало!  Ти, там! Оня, с чука

и с тъмносивия каскет.

Ела веднага бързо тука

и застани до мен. Отпред.

 

Със тая избеляла блуза,

с мазолестите си ръце

не ставаш повече за муза.

Това е вече демоде.

 

Какъв си кльощав! Охрани се.

Вратът ти да е като пън.

Във черни дрехи облечи се.

Движи се като в полусън.

 

Не се усмихвай, намръщи се!

Като че ли лимон ядеш.

Тълпата покрай теб потрисай

със вид на фараон зловещ.

 

Какъвто си ми як и жилав,  

от теб ще стане бодигард -

не някаква си там горила.

Днес бодигардите са арт!

 

Със черен джип пред мен ще движиш

и ще разчистваш моя път.

Ако настане катаклизъм,

щит ще ми бъде твоят гръб.

 

И ето те, богат и силен -

на времето си пак герой.

Чукът направо е обида -

бухалката е символ твой.

 

А аз ще бъда съвестта ти

през тоя обещаващ век. 

Във тези времена превратни,

най-трудно е

да си човек!

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??