На М...
На М...
Дори да бягаш, пак ще те настигне,
дори да плачеш - пак ще те боли,
дори да искаш, няма да отмине
онова, което Господ отреди.
И търсиш райско кътче в ада,
в потока на пролетите сълзи
и не намираш начина да вярваш,
дори когато всичко в теб крещи.
Да изгориш душата си на клада
във огъня на траурни слова,
това е участ тъжна, неразбрана,
която нас от всички днес избра.
А някога мечтаеше за вятър,
за планини, морета и звезди,
за остров, на който да скриеш
парчета от угаснали звезди.
А вместо тях намери прах и пепел
и малка свещ, недогорял тамян,
които винаги ще носят спомен
за неизживения ти светъл блян.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
