На М...
На М...
Дори да бягаш, пак ще те настигне,
дори да плачеш - пак ще те боли,
дори да искаш, няма да отмине
онова, което Господ отреди.
И търсиш райско кътче в ада,
в потока на пролетите сълзи
и не намираш начина да вярваш,
дори когато всичко в теб крещи.
Да изгориш душата си на клада
във огъня на траурни слова,
това е участ тъжна, неразбрана,
която нас от всички днес избра.
А някога мечтаеше за вятър,
за планини, морета и звезди,
за остров, на който да скриеш
парчета от угаснали звезди.
А вместо тях намери прах и пепел
и малка свещ, недогорял тамян,
които винаги ще носят спомен
за неизживения ти светъл блян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елис Всички права запазени
