На М...
На М...
Дори да бягаш, пак ще те настигне,
дори да плачеш - пак ще те боли,
дори да искаш, няма да отмине
онова, което Господ отреди.
И търсиш райско кътче в ада,
в потока на пролетите сълзи
и не намираш начина да вярваш,
дори когато всичко в теб крещи.
Да изгориш душата си на клада
във огъня на траурни слова,
това е участ тъжна, неразбрана,
която нас от всички днес избра.
А някога мечтаеше за вятър,
за планини, морета и звезди,
за остров, на който да скриеш
парчета от угаснали звезди.
А вместо тях намери прах и пепел
и малка свещ, недогорял тамян,
които винаги ще носят спомен
за неизживения ти светъл блян.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елис Все права защищены
