3 jun 2006, 12:51
Na M
Седя в стаята сама,
отяарвм прозореца и влиза нощта
и снега
топи се върху белия под.
Студът целува топлата ми кожа
ръце протяга - сякаш иска в тях душата си
да сложа.
Вървя след вятъра по път в безкрая,
обгръщат ме безброй мъгли...и в мига
събуждам се - в твоите прегръдки сега
знам, че мога да стопя студа.
отяарвм прозореца и влиза нощта
и снега
топи се върху белия под.
Студът целува топлата ми кожа
ръце протяга - сякаш иска в тях душата си
да сложа.
Вървя след вятъра по път в безкрая,
обгръщат ме безброй мъгли...и в мига
събуждам се - в твоите прегръдки сега
знам, че мога да стопя студа.
© Нати Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
