Na M

3 июн. 2006 г., 12:51

Поэзия

840 0 0

Седя в стаята сама,
отяарвм прозореца и влиза нощта
и снега
топи се върху белия под.
Студът целува топлата ми кожа
ръце протяга - сякаш иска в тях душата си
да сложа.
Вървя след вятъра по път в безкрая,
обгръщат ме безброй мъгли...и в мига
събуждам се - в твоите прегръдки сега
знам, че мога да стопя студа.

Na M

Свързани произведения

Комментарии

Предложения