Na M

3.06.2006 г., 12:51 ч.

Поезия

764 0 0

Седя в стаята сама,
отяарвм прозореца и влиза нощта
и снега
топи се върху белия под.
Студът целува топлата ми кожа
ръце протяга - сякаш иска в тях душата си
да сложа.
Вървя след вятъра по път в безкрая,
обгръщат ме безброй мъгли...и в мига
събуждам се - в твоите прегръдки сега
знам, че мога да стопя студа.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Na M

Свързани произведения

Коментари

Предложения