Na M

Седя в стаята сама,
отяарвм прозореца и влиза нощта
               и снега
топи се върху белия под.
Студът целува топлата ми кожа
ръце протяга - сякаш иска в тях душата си
                        да сложа.
Вървя след вятъра по път в безкрая,
обгръщат ме безброй мъгли...и в мига
събуждам се - в твоите прегръдки сега
знам, че мога да стопя студа.