15 ago 2012, 10:30

На мач

733 0 0

                                                                    На мач

                                                                                    

                                            На стадиона пристигам с тълпата.

                                            Потича върволицата ни през вратата

                                            към сектор"Г" или сектор "А".

                                            Няма значение, цената е една-

                                                                                

                                            да напълним стадиона

                                            от наш'то бойно поколение,

                                            не едновремешни зяпачи,

                                            а върли, страшни фенове.

                                                                    

                                            Мачът започва.Тупкат сърца ни.

                                            Ето ги близо наште душмани.

                                            Носим димки, бомби, ракетки,

                                            след мача ще уредим нашите сметки.

                                                         

                                            Играта е груба и остра.         

                                            Вратарят напуснал е поста.       

                                            Всеки зяпнал, следи в захлас.

                                            Пада противник. Свирка."-Ах,тоя п...ст"

                                                                                       

                                            Фал. Стадионът мълчи.

                                            Съдията бута стената. Гълчи.

                                            Шут. Топката извива над стената

                                            и обира паяжината на вратата.

                                                               

                                            Гол. Попарени стоим.

                                            Душманите се радват, обгърнати в дим.

                                            Ръце до лакет показват,

                                            с мъжко достойнство ни наказват.

                                                                

                                            Нашите се вдигат и политат

                                            на щурм до един.

                                            С "балтии" ги съсичат,

                                            но резултатът е един на един.

                                                                  

                                            Ох, олекна ми накрая.

                                            При един на един

                                            сигурен съм, вече зная,

                                            вкъщи ще се върна невредим.

                                                                                     

                                                  подпис: върлият фен Малък Петко     

                                          

 

                                           

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...