Aug 15, 2012, 10:30 AM

На мач

737 0 0

                                                                    На мач

                                                                                    

                                            На стадиона пристигам с тълпата.

                                            Потича върволицата ни през вратата

                                            към сектор"Г" или сектор "А".

                                            Няма значение, цената е една-

                                                                                

                                            да напълним стадиона

                                            от наш'то бойно поколение,

                                            не едновремешни зяпачи,

                                            а върли, страшни фенове.

                                                                    

                                            Мачът започва.Тупкат сърца ни.

                                            Ето ги близо наште душмани.

                                            Носим димки, бомби, ракетки,

                                            след мача ще уредим нашите сметки.

                                                         

                                            Играта е груба и остра.         

                                            Вратарят напуснал е поста.       

                                            Всеки зяпнал, следи в захлас.

                                            Пада противник. Свирка."-Ах,тоя п...ст"

                                                                                       

                                            Фал. Стадионът мълчи.

                                            Съдията бута стената. Гълчи.

                                            Шут. Топката извива над стената

                                            и обира паяжината на вратата.

                                                               

                                            Гол. Попарени стоим.

                                            Душманите се радват, обгърнати в дим.

                                            Ръце до лакет показват,

                                            с мъжко достойнство ни наказват.

                                                                

                                            Нашите се вдигат и политат

                                            на щурм до един.

                                            С "балтии" ги съсичат,

                                            но резултатът е един на един.

                                                                  

                                            Ох, олекна ми накрая.

                                            При един на един

                                            сигурен съм, вече зная,

                                            вкъщи ще се върна невредим.

                                                                                     

                                                  подпис: върлият фен Малък Петко     

                                          

 

                                           

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...