15.08.2012 г., 10:30 ч.

На мач 

  Поезия » Хумористична
514 0 0

                                                                    На мач

                                                                                    

                                            На стадиона пристигам с тълпата.

                                            Потича върволицата ни през вратата

                                            към сектор"Г" или сектор "А".

                                            Няма значение, цената е една-

                                                                                

                                            да напълним стадиона

                                            от наш'то бойно поколение,

                                            не едновремешни зяпачи,

                                            а върли, страшни фенове.

                                                                    

                                            Мачът започва.Тупкат сърца ни.

                                            Ето ги близо наште душмани.

                                            Носим димки, бомби, ракетки,

                                            след мача ще уредим нашите сметки.

                                                         

                                            Играта е груба и остра.         

                                            Вратарят напуснал е поста.       

                                            Всеки зяпнал, следи в захлас.

                                            Пада противник. Свирка."-Ах,тоя п...ст"

                                                                                       

                                            Фал. Стадионът мълчи.

                                            Съдията бута стената. Гълчи.

                                            Шут. Топката извива над стената

                                            и обира паяжината на вратата.

                                                               

                                            Гол. Попарени стоим.

                                            Душманите се радват, обгърнати в дим.

                                            Ръце до лакет показват,

                                            с мъжко достойнство ни наказват.

                                                                

                                            Нашите се вдигат и политат

                                            на щурм до един.

                                            С "балтии" ги съсичат,

                                            но резултатът е един на един.

                                                                  

                                            Ох, олекна ми накрая.

                                            При един на един

                                            сигурен съм, вече зная,

                                            вкъщи ще се върна невредим.

                                                                                     

                                                  подпис: върлият фен Малък Петко     

                                          

 

                                           

 

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??