15.08.2012 г., 10:30

На мач

738 0 0

                                                                    На мач

                                                                                    

                                            На стадиона пристигам с тълпата.

                                            Потича върволицата ни през вратата

                                            към сектор"Г" или сектор "А".

                                            Няма значение, цената е една-

                                                                                

                                            да напълним стадиона

                                            от наш'то бойно поколение,

                                            не едновремешни зяпачи,

                                            а върли, страшни фенове.

                                                                    

                                            Мачът започва.Тупкат сърца ни.

                                            Ето ги близо наште душмани.

                                            Носим димки, бомби, ракетки,

                                            след мача ще уредим нашите сметки.

                                                         

                                            Играта е груба и остра.         

                                            Вратарят напуснал е поста.       

                                            Всеки зяпнал, следи в захлас.

                                            Пада противник. Свирка."-Ах,тоя п...ст"

                                                                                       

                                            Фал. Стадионът мълчи.

                                            Съдията бута стената. Гълчи.

                                            Шут. Топката извива над стената

                                            и обира паяжината на вратата.

                                                               

                                            Гол. Попарени стоим.

                                            Душманите се радват, обгърнати в дим.

                                            Ръце до лакет показват,

                                            с мъжко достойнство ни наказват.

                                                                

                                            Нашите се вдигат и политат

                                            на щурм до един.

                                            С "балтии" ги съсичат,

                                            но резултатът е един на един.

                                                                  

                                            Ох, олекна ми накрая.

                                            При един на един

                                            сигурен съм, вече зная,

                                            вкъщи ще се върна невредим.

                                                                                     

                                                  подпис: върлият фен Малък Петко     

                                          

 

                                           

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...