На мач
На стадиона пристигам с тълпата.
Потича върволицата ни през вратата
към сектор"Г" или сектор "А".
Няма значение, цената е една-
да напълним стадиона
от наш'то бойно поколение,
не едновремешни зяпачи,
а върли, страшни фенове.
Мачът започва.Тупкат сърца ни.
Ето ги близо наште душмани.
Носим димки, бомби, ракетки,
след мача ще уредим нашите сметки.
Играта е груба и остра.
Вратарят напуснал е поста.
Всеки зяпнал, следи в захлас.
Пада противник. Свирка."-Ах,тоя п...ст"
Фал. Стадионът мълчи.
Съдията бута стената. Гълчи.
Шут. Топката извива над стената
и обира паяжината на вратата.
Гол. Попарени стоим.
Душманите се радват, обгърнати в дим.
Ръце до лакет показват,
с мъжко достойнство ни наказват.
Нашите се вдигат и политат
на щурм до един.
С "балтии" ги съсичат,
но резултатът е един на един.
Ох, олекна ми накрая.
При един на един
сигурен съм, вече зная,
вкъщи ще се върна невредим.
подпис: върлият фен Малък Петко
© Никола Яндов Все права защищены