8 nov 2008, 21:38

На майка ми

  Poesía » Otra
1.4K 2 14
Твърдиш отново, че не те обичам...
Усещаш ли, че пак ме нараняваш?
Да, вярно е, на тебе не приличам...
Но Господ ме е сътворил такава.
Навярно също Той ни е изпратил
разгромите, нетрайните победи,
усмивките, просветнали за кратко,
надеждите, изчезнали безследно.
Но
две неща от теб съм наследила -
да предизвиквам на дуел света,
и слабостта, която дава сили
да спра секунди преди пропастта.

Сега ме прегърни!
Не ме отричай!
Със теб съм жива, както ти - чрез мене.
Непокореното до днес момиче
е Млечен път
от звездните ти вени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безмълвен съм.
    Поклон, Поетесо!

    "...и слабостта, която дава сили
    да спра секунди преди пропастта."

  • Силна си! Страхотен стих!!! Бъдете здрави!
  • Дуелите са безпощадно много,
    но сигурна съм, че във този ад
    рапирата най-сетне ще положиш.
    Дано да няма връщане назад.
  • разплака ме...
    прегръщам те с много обич, мила Бианка.
  • "...Но
    две неща от теб съм наследила -
    да предизвиквам на дуел света..."

    Желязно! Много точно, красиво и силно казано!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...